Когато говорим за иноватори, които открито споделят пътя, грешките и уроците си, името на Антон Ценов – съосновател и изпълнителен директор на Superstate в момента – неминуемо изпъква. В един откровен разговор между него и Петя Георгиева от САИМО двамата обсъждат предизвикателствата пред днешните предприемачи, ролята на малките държави в глобалния технологичен пейзаж и причините изкуственият интелект вече да не е просто тенденция, а нова икономическа ера.
Изграждане на компания от нулата: Какви са най-големите предизвикателства – и какво най-много изненадва бъдещите предприемачи?
„Най-много ме изненада това колко по-трудно е всъщност, отколкото човек си мисли,“ признава той. „Когато учиш бизнес, си правиш един красив план – създаваш продукт, валидираш го, намираш клиенти, продаваш го”. На теория изглежда логично, подредено, дори лесно. В реалността някои неща работят, други не, а трети дори не си подозирал, че съществуват.
Той подчертава, че мотивацията е не просто важна, а фундаментална. „Ако не си истински мотивиран, по-добре изобщо не започвай. Пътят дава много, но изисква и много.“
Антон сравнява процеса с „хвърляне в дълбокото“:
“Първо просто се бориш да останеш над водата. После започваш да плуваш по-уверено. И накрая стигаш до момента, в който учиш и други да плуват.”
Start Locally, Think Globally: Кой е най-големият риск за предприемача, тръгващ от малка страна?
„Рискът е да не се подготвиш за глобалния пазар,“ казва Антон. И обяснява: „България е малък пазар — страхотен за първа валидация, но абсолютно недостатъчен за по-сериозен мащаб на реализация.“ Според него много млади основатели допускат стратегическа грешка, като оптимизират продуктите си според особеностите на местния пазар. „После отиват в чужбина и откриват, че играта там е друга”. Тогава губиш ценно време.
Затова философията му е ясна: „Start locally, think globally.“
Технологиите на бъдещето: Кои тенденции ще определят следващото десетилетие – и как България може да извлече полза?
Ценов е категоричен, че навлизаме в нова технологична ера – „AI ще е най-големият фактор през следващите десет години – без никакво съмнение. Хората все още не осъзнават мащаба на това, което предстои“
На индивидуално ниво той препоръчва на всеки млад човек – независимо от интереса – да се научи да работи с изкуствен интелект. „Това е най-добрата възвръщаемост за времето, което ще инвестирате.“
На държавно ниво обаче проблемите са по-дълбоки. „Инвестициите на България в технологиите са смешно малки в сравнение с ефекта, който могат да донесат. Първоначалните 21 милиона евро от Европейския инвестиционен фонд създадоха цялата ни стартъп екосистема. А сега инвестициите от 100–150 милиона евро пак са недостатъчни.“ Той дава пример с PayHawk – първият български технологичен еднорог. „Една такава компания вече носи огромни ползи за страната. Представете си какво би станало, ако имахме десет.“
Законодателство или организация: Къде всъщност е проблемът?
Ценов смята, че най-големият проблем не е в законите, а в липсата на стратегическо мислене. „Повечето управляващи просто не разбират високите технологии. В такава среда най-доброто, което държавата може да направи, е да не пречи.“
Въпреки това той предлага конкретно решение: намаляване на данъците и осигуровките за стартиращи компании през първите години от съществуването им. „Когато започваш от нулата, всеки разход има значение. Ако държавата олекоти тази тежест, после получава многократно повече – от работни места, от данъци, от растеж.“
Ролята на малките държави: Могат ли да бъдат двигатели на иновации?
„Да, на 100%. Иначе нямаше да съм в България,“ казва Антон. За него стратегията е ясна: малките държави нямат ресурс да бъдат добри във всичко, затова трябва да залагат на сектори с огромна възвръщаемост – като изкуствения интелект. „Аз бих инвестирал точно в AI и бих превърнал България в AI hub. С малко пари можеш да създадеш огромна стойност. Това е шанс за икономически скок.“
Системните бариери в България: Какво реално спира развитието – включително проектобюджета за 2026 г.?
Антон е откровен: „Проектобюджетът за 2026 г. е абсурден и няма нищо общо с развитието на страната. Радвам се, че протестите вече набират скорост и започва да се генерира промяна“.
🇧🇬 BULGARIA ERUPTS: “Budget 2026 Is a Robbery!” — Sofia’s Streets Fill as Public Fury Explodes
— Slavic Networks (@SlavicNetworks) November 27, 2025
Sofia woke up to one of its largest demonstrations in recent years as thousands packed Nezavisimost Square, turning the heart of the Bulgarian capital into a sea of voices demanding… pic.twitter.com/RfDDYvKMXT
Той посочва, че технологичният сектор остава неразбран от мнозинството, а това води до липса на адекватна подкрепа. „Точно затова организации като Българската предприемаческа асоциация (BESCO) са жизненоважни – те превеждат нуждите на технологичната и стартъп общността на език, който държавата може да разбере.“
Друг ключов проблем е липсата на практическо обучение в университетите „Студентите трябва да виждат реалния бизнес – да стажуват, да се докосват до процесите, а не само да четат за тях. Иначе попадаш в ситуация, в която завършваш бизнес образование, правиш компания – и изведнъж откриваш, че уроците нямат нищо общо с реалността.“
Той вярва, че българите имат огромен потенциал – „търсенето на хакове“, бързото адаптиране и практичният подход са конкурентни предимства. Ако се канализират правилно, могат да създадат повече стойност, отколкото предполагаме.
Съвет към младите: Какво трябва да знаят бъдещите предприемачи?
„Два съвета,“ казва Антон: намери си ментор и започни възможно най-рано. За него най-полезните ментори не са легендарните бизнес фигури, а хората, които са само няколко години по-напред. „Те най-добре знаят през какво преминаваш в момента.“
И завършва с думите, които според него всеки млад човек трябва да чуе:
Не чакай нещо да се случи. Колкото по-рано започнеш, толкова по-добре. Just do it now.
Leave a Reply