В новото издание на поредицата IRRSA Talks разговаряхме с народния представител Деница Симеонова (ПП–ДБ) – един от активните гласове по темите за младежките политики, гражданското участие и ролята на младите хора в публичния живот. Интервюто се фокусира върху въпроса доколко младите хора в България имат реален достъп до процесите на вземане на решения и кои проблеми, засягащи тяхното поколение, често остават извън фокуса на политическия дневен ред.
В началото поставихме въпроса кои теми, свързани с младите хора, са най-системно подценявани в българския парламент. По думите на Симеонова една от най-тревожните и същевременно пренебрегвани теми е психичното здраве на младите хора. Тя подчерта, че въпреки нарастващата обществена чувствителност по въпроса, темата все още остава до голяма степен табу и не получава достатъчно институционално внимание. Сериозен проблем е и недостигът на специалисти – психолози и психиатри, които да работят с млади хора. В хода на разговора беше подчертано, че превенцията и ранната подкрепа трябва да се превърнат в ключов елемент от бъдещите политики в тази област.
Отделно внимание беше отделено и на начина, по който младите хора прекарват свободното си време и дали държавата създава достатъчно възможности за развитие извън учебната среда. Симеонова акцентира върху значението на достъпа до спорт, култура и изкуство като фактори, които могат да насочат енергията на младите към градивни дейности. Като пример беше посочена националната програма за спорт и изкуство, въведена през 2022 г., която има за цел да осигури на учениците повече възможности за участие в извънкласни дейности.
По-нататък в интервюто обсъдихме и доверието на младите хора към институциите – тема, която все по-често се поставя както в България, така и на международно ниво. По думите на Симеонова доверието към политическите институции в момента е на критично ниско ниво, а една от основните причини е усещането, че институциите са отдалечени от реалните проблеми на гражданите. В този контекст тя подчерта значението на по-тясното взаимодействие между гражданското общество, неправителствения сектор и държавните институции, както и необходимостта гражданите активно да изискват отчетност от своите представители.
Значителна част от разговора беше посветена и на въпроса как младежките организации могат да участват по-активно в процеса на вземане на решения. Симеонова отбеляза, че въпреки съществуването на различни консултативни формати, често липсват реални механизми, които да позволят на младите хора действително да влияят върху политиките. По нейните думи участието на младежките организации не трябва да бъде формално, а да се превърне в реален канал за представяне на идеи и предложения.
Към финала на разговора поставихме въпроса къде най-често се затварят вратите пред младите хора в политиката. Според Симеонова това се случва най-вече когато младите поставят неудобни теми или предлагат по-радикални решения. Въпреки това тя подчерта, че новите поколения разполагат с различни инструменти за влияние – включително социалните мрежи, гражданските инициативи и студентските организации, които им позволяват да поставят важни теми в публичния дебат.
В крайна сметка разговорът очерта една ясна теза: участието на младите хора в политиката не е въпрос на символика, а на необходимост. В свят на бързи промени и нарастващи обществени предизвикателства именно новото поколение носи енергията, идеите и чувствителността към темите на бъдещето. Дали този потенциал ще се превърне в реална промяна зависи не само от институциите, но и от готовността на самите млади хора да бъдат активни, критични и ангажирани участници в обществения живот.
Leave a Reply