Category: Анализ
-
Българската външна политика в условия на разпокъсана Европа
Между съюзна лоялност и национален интерес Европейският съюз навлезе в период, в който единството вече не може да се приема за даденост. Последователните кризи – войната в Украйна, енергийните и инфлационните сътресения, напрежението около миграцията и различията в отношенията със САЩ, Русия и Китай – превърнаха ЕС в пространство на трудно балансиране, а не на…
-
Европейската външна политика след поредните кризи: стратегическа автономия или управляем компромис
Последното десетилетие постави Европейския съюз в среда, която трудно може да бъде описана като „нормална“. Пандемията от COVID-19, войната в Украйна, енергийната и инфлационната криза, напрежението в Близкия изток и задълбочаващото се съперничество между САЩ и Китай превърнаха външната политика на ЕС в непрекъснат процес на реакция. В края на 2025 г. вече не стои…
-
Санкциите в условия на системна несигурност: инструмент за натиск или символична политика?
Докато международната система навлиза в период на нарастваща нестабилност (продължителни войни, технологическо съперничество, енергийни рискове и целенасочени опити за ограничаване на икономическите зависимости), то санкциите се превърнаха в един от най-често използваните инструменти между дипломацията и употребата на сила. В края на 2025 г. те вече не са извънредна мярка, а трайна практика за управление…
-
Глобалното неравенство: икономически проблем или политическа криза?
Докато световната икономика продължава да расте, усещането за справедливост и споделен просперитет все по-често отсъства. В края на 2025 г. глобалното неравенство вече не е просто статистически показател – то все по-ясно се налага като ключов политически и социален въпрос. Светът на парадоксите Според данни, обобщени в края на 2025 г. от международни медии и…
-
Многополюсният свят: по-опасен или по-справедлив ред?
Представете си света като шахматна дъска, на която фигурите внезапно са се умножили. Доскоро имаше един играч, който местеше най-важните фигури и задаваше правилата на играта. Днес обаче нови сили излизат напред, искат свой ход, свои правила, свой глас. Някои виждат в това шанс за по-справедлив ред – повече играчи означава повече баланс. Други обаче…
-
Умора от разширяването: Европа между страховете и реалността
През последните две десетилетия Европейският съюз преживя най-голямото си разрастване – от десет нови членки през 2004 г. до приемането на Хърватия през 2013 г. Но днес темата за разширяването звучи по-различно. Вместо ентусиазъм на преден план излиза терминът „умора от разширяването“ – усещане, че ЕС не е готов да отвори още врати. Този феномен не е…
-
Близкият изток през ноември: Войната на официалните версии
Иран, Израел, Палестина и държавите от Персийския залив гледат към една и съща война – но разказват съвсем различни истории. Месец, разказан от държавните медии Ноември 2025 г. според мен бележи странен етап за Близкия изток: на хартия има примирие в Газа, а на практика продължават и сражения, и удари, и дипломатически размени на удари…
-
Регламентът за изкуствения интелект: новият етичен и технологичен път на ЕС
С приемането на Регламент (ЕС) 2024/1689, по-известен като AI Act, Европейският съюз постави началото на първата в света цялостна правна рамка за изкуствения интелект. Този регламент има една основна цел: да гарантира, че AI се развива по начин, който е едновременно иновативен и безопасен – и най-вече в услуга на човека. Изкуственият интелект вече е…