Category: Европа
-
Какво се случва с Гренландия ще издържи ли островът на натиска от „император“ Тръмп?
През последните месеци Доналд Тръмп отново насочи вниманието към Гренландия и успя да върне един привидно абсурден въпрос обратно в центъра на глобалната политика. Идеята Съединените щати да придобият контрол върху острова беше възприета като политическа екзотика още през 2019 г., когато Дания я отхвърли без особено колебание. Днес обаче същата тема звучи далеч по-малко…
-
Испания и Италия: сходни предизвикателства, различни темпове на възстановяване
Южна Европа често се разглежда като единен икономически и политически регион – държави със сходна структура на икономиките, силна зависимост от услуги и туризъм, както и общ опит от дълговата криза след 2008 г. Именно затова сравнението между Испания и Италия е особено показателно. И двете държави се изправиха пред сериозни икономически сътресения през последните…
-
Близкият изток през 2026 г.: война без ясен център и мир без здрава опора
От началото на 2026 г. конфликтът в Близкия изток вече не може да се описва само като война в Газа. На хартия имаше опити за политически преход и за нов етап на примирие, включително американски план за следвоенно управление на Газа, но на терен насилието не спря. Израел продължи с удари в и около Газа,…
-
Босна и Херцеговина: държава след войната, общество пред избора
Има държави, които приключват войните си с мир. Има и такива, които приключват войната си с договор, но никога не стигат до истински мир. Босна и Херцеговина принадлежи към втората категория. Почти три десетилетия след края на войната страната продължава да съществува в особено състояние, без активен конфликт, но и без реална перспектива за политическо…
-
Полша VS Чехия: сходни изходни позиции, различни икономически траектории
Централна Европа често се възприема като регион със сходни икономически и политически характеристики – обща история на преход, членство в Европейския съюз и интеграция в единния пазар. Именно поради това сравнението между отделните държави от региона е особено показателно. То позволява да се види как различни политически и икономически избори водят до различни резултати, дори…
-
Младите като барометър на европейската устойчивост
През есента на 2024 г. Европейският парламент публикува резултатите от мащабното изследване Youth Survey 2024, обхващащо над 25 000 млади европейци на възраст между 16 и 30 години. Данните очертават поколение, което е едновременно ценностно ангажирано, икономически притеснено и изцяло потопено в дигиталната среда. Ценностите: демокрацията остава водеща На първо място сред ценностите младите хора…
-
Емили Караколева: От младежкия глас до глобалните политики
В свят, в който младите хора често биват наричани „бъдещето“, но рядко се допускат до реалните решения, Емили Караколева е пример за това как младежкият глас може да бъде чут на най-високо международно ниво. Като младежки делегат на България към ООН, тя застава на пресечната точка между реалните проблеми на младите хора и езика на…
-
Европейският съюз под натиск: единство, когато кризите не чакат консенсус
В началото на 2026 г. Европейският съюз отново се оказва в ситуация, в която външната среда се променя по-бързо от вътрешните му механизми за вземане на решения. Натрупването на кризи – войната в Украйна, напрежението в Близкия изток, нестабилната трансатлантическа динамика и икономическите последици от дългогодишни санкционни режими – поставя ЕС пред познат, но все…
-
Европейската външна политика след поредните кризи: стратегическа автономия или управляем компромис
Последното десетилетие постави Европейския съюз в среда, която трудно може да бъде описана като „нормална“. Пандемията от COVID-19, войната в Украйна, енергийната и инфлационната криза, напрежението в Близкия изток и задълбочаващото се съперничество между САЩ и Китай превърнаха външната политика на ЕС в непрекъснат процес на реакция. В края на 2025 г. вече не стои…
-
Умора от разширяването: Европа между страховете и реалността
През последните две десетилетия Европейският съюз преживя най-голямото си разрастване – от десет нови членки през 2004 г. до приемането на Хърватия през 2013 г. Но днес темата за разширяването звучи по-различно. Вместо ентусиазъм на преден план излиза терминът „умора от разширяването“ – усещане, че ЕС не е готов да отвори още врати. Този феномен не е…