На 6 ноември 2025 г. на жп гара Гюешево България и Република Северна Македония подписаха споразумение, което може да се разглежда като нов етап в двустранната транспортна свързаност и в реализацията на Коридор VIII. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията на България Гроздан Караджов и вицепремиерът и министър на транспорта на Северна Македония Александър Николоски се подписаха под Споразумение за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничен железопътен тунел между двете държави. Документът беше представен и от политическо, и от експертно ниво като „връщане към живот“ на над 138-годишна идея за железопътна връзка София–Скопие, заложена още в ранните проекти за Балканска железница.
По своя обхват споразумението урежда трите ключови фази на проекта: подготовката (включително проектиране и процедурна рамка), самото изграждане и последващата експлоатация на съоръжението. В центъра му стои планираният железопътен тунел с проектна дължина около 2,4 км, разположен приблизително по равно от двете страни на границата. Тунелът е дефиниран като ключов елемент както от транспортния коридор „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“, така и от стратегическия Коридор VIII, който свързва Черно море с Адриатическо море през България и Северна Македония.
Церемонията в Гюешево беше използвана от македонската страна, за да се подчертае дотук постигнатият напредък по трасето вътре в страната. Александър Николоски акцентира върху завършената отсечка Куманово–Беляковци с дължина 31 км, върху текущите дейности по втората фаза и заявената цел да започне трета фаза от Крива Паланка до граничната точка при Деве баир. Той ситуира проекта в по-широка стратегическа рамка, като свърза значението на коридора не само с икономическата и транспортната логика на Балканите и Европа, но и с логистичните нужди на НАТО и съюзниците на фона на войната в Украйна.
От българска страна Гроздан Караджов акцентира върху историческата перспектива, припомняйки, че железопътната линия до Гюешево е достигнала границата още през Втората световна война, но така и не е продължила към Северна Македония. В неговите изявления Коридор VIII се описва като национален приоритет, при който на българска територия вече е изграден значителен дял от линията, а оставащият 2,4-километров граничен участък се явява „липсващото звено“, което трябва да бъде наваксано. Важен политически сигнал беше и присъствието на представители на Европейската комисия, както и на Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка, интерпретирано в официалните речи като потвърждение, че европейската интеграция на региона не е само политическа декларация, а и конкретна инвестиционна политика.
Реакцията на европейските институции даде яснота на споразумението отвъд двустранното равнище. Европейската комисия, чрез Генерална дирекция „Разширяване и съседство“, приветства подписването като важна стъпка към завършване на железопътния Коридор VIII, подчертавайки неговото място в основната TEN-T мрежа и ролята му за свързаността между държава членка на ЕС (България) и страна кандидат (Северна Македония). В официалното съобщение се акцентира върху икономическите и социалните ползи за региона, както и върху приноса за укрепване на добросъседските отношения – аспект, който има пряко значение за процеса на присъединяване на Северна Македония.
От своя страна Секретариатът на Транспортната общност рамкира договора като „крайъгълен камък“ за завършването на Коридор VIII. В анализа им тунелът се определя като липсващо звено, без което не може да бъде реализирана пълноценна връзка Адриатика–Черно море. Очакваните ефекти включват съкращаване на времето за пътуване, намаляване на логистичните разходи, пренасочване на част от трафика от път към железница и съответно позитивен принос за климатичните цели на ЕС.
В икономически и геополитически план проектът има няколко измерения. За България и Северна Македония завършването на тунела би означавало реално отпушване на пряката жп връзка София–Скопие, по-добро включване на пограничните региони Кюстендил и Крива Паланка в трансевропейските мрежи и потенциал за привличане на инвестиции, свързани с логистика, туризъм и лека индустрия. За региона като цяло Коридор VIII предлага алтернативна ос на традиционните север–юг маршрути, като по този начин диверсифицира транспортните потоци и намалява зависимостта от ограничен брой коридори.
От гледна точка на бизнеса завършването на железопътната връзка би позволило по-пряка интеграция между пазарите на България, Северна Македония и Албания и би подобрило използването на потенциала на пристанищата на Дурас и Вльора от една страна и Варна и Бургас от друга. Специализирани железопътни и инфраструктурни издания вече разглеждат Коридор VIII като една от малкото големи нови изток–западни оси на Балканите, с потенциал да поеме част от товарните потоци, които в момента се движат по обиколни маршрути.
Практическите измерения на проекта остават сложни. От македонска страна една отсечка вече е построена, друга е в процес, а трета се планира; от българска – Министерството на транспорта и съобщенията и Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) обявиха последните обществени поръчки за участъка от Гюешево до границата и за модернизация на прилежащи линии. Общата стойност на необходимите инвестиции по цялото трасе в двете държави се оценява на над 1,5–2 млрд. евро, като осигуряването и усвояването на това финансиране в срок е самостоятелно предизвикателство. Добавят се и техническите рискове, свързани със сложния планински релеф, както и нуждата от устойчив политически консенсус, за да се гарантира, че проектът няма да бъде забавен от смяна на правителства и приоритети.
В този контекст подписването в Гюешево може да се разглежда като необходим, но не и достатъчен условен момент. То фиксира политическата воля на двете държави и осигурява рамката, в която европейските институции и международните финансови организации могат да продължат да работят. Историческите референции – към първите проекти за Балканска железница и към „столетното закъснение“ на връзката София–Скопие – подчертават, че става дума за дълго отлагана интеграция. Оттук нататък решаващи ще бъдат не толкова символите, колкото изпълнението – и отговорът на въпроса дали след няколко години този ден ще се помни като начало на реална свързаност, или като още една пропусната възможност в балканската инфраструктурна история.
Leave a Reply