В свят, в който младите хора често биват наричани „бъдещето“, но рядко се допускат до реалните решения, Емили Караколева е пример за това как младежкият глас може да бъде чут на най-високо международно ниво. Като младежки делегат на България към ООН, тя застава на пресечната точка между реалните проблеми на младите хора и езика на международните институции.
Пътят ѝ започва не с абстрактни концепции и престижни позиции, а с работа „на терен“, диалог с млади хора и участие в процеси, които превръщат идеи и позиции в политики. В това интервю разговаряме с Емили Караколева за отговорността да представляваш хиляди млади хора, за предизвикателствата на младежката дипломация и за това как участието може да бъде не символично, а смислено.
Как започна Вашият път към международните отношения и активното младежко участие? Имаше ли конкретен момент или събитие, в което осъзнахте, че искате да работите на глобално ниво?
“Моят път започна на много практично ниво, чрез работа „на терен“ с деца и млади хора в цялата страна. Още тогава осъзнах, че много от проблемите, които виждаме на местно ниво – достъп до образование, участие в решенията, социални неравенства, всъщност имат глобално измерение. Конкретният момент, в който разбрах, че искам да работя на международно ниво, беше когато за първи път участвах в процес, в който младежка позиция се превърна в официален документ на европейско ниво. Тогава осъзнах, че глобалните политики не са абстрактни, те пряко влияят върху ежедневието на младите хора.”
Като младежки делегат на България към ООН, какво означава за Вас „да представлявате“ – повече чест или по-скоро тежка отговорност?
“За мен „представителство“ е преди всичко отговорност. Честта идва с позицията, но истинската тежест е в това да знаеш, че говориш не от свое име, а носиш гласа на всеки един млад човек, който ти го е поверил – чрез анкета, консултация или инициатива. Да бъдеш този мост между младите и институциите означава да носиш реални очаквания – да слушаш активно, да бъдеш подготвен и да защитаваш позиции, дори когато това не е най-удобното нещо в международния контекст.”
Как успявате да превеждате реалните проблеми и идеи на младите хора на езика на дипломацията и международните институции? Има ли нещо важно, което според Вас често се губи в този процес?
“Ключът е в структурата и доказателствата. Всички предложения са защитени с консултации, анкети и фокус групи, така че младежките позиции да не са емоционални твърдения, а аргументирани предложения. Предизвикателството е, че понякога в този процес се губи усещането за спешност, което младите хора имат. В тази сфера прогресът е бавен, докато младежките проблеми често са „тук и сега“. Моята роля е да задържа тази спешност в рамките на институционалния език.”
Участвали сте във форуми в Женева, Доха и Самарканд – имало ли е момент, в който сте усетили, че думите Ви реално водят до промени в политики или официални документи?
“Документите са най-лесният начин да осъзнаеш промяната – виждаш думите си черно на бяло. Но за мен това е примамливо усещатане за промяна. Те може би са първата стъпка, но без действия, нито една стратегия или харта няма смисъл. Истинската промяна идва от имплементацията и мониторингът, действия, които продължават много след международните форуми.”
Виждате ли разлика между това как младите хора разбират глобалните проблеми и как институциите ги адресират? Къде според Вас се разминават най-често?
“Да, разликата е осезаема. Младите хора мислят в по-дългосрочен план и по-често свързват различни теми като климат, социална справедливост или психично здраве. Институциите обикновено работят по секторен принцип. Разминаването най-често е в темпото и в нивото на риск, което са готови да поемат.”
Какво трябва да се промени, за да не бъдат младите хора постоянно определяни като „бъдещето“, а да бъдат реални участници в настоящите решения?
“Трябва да се премине от консултативно към съвместно участие. Това означава младежите да бъдат включвани в работни групи, процеси по вземане на решения и мониторинг на политики, а не само в странични събития. Участието трябва да бъде структурирано, финансирано и признато като експертиза.”
Кой е най-важният урок, който сте научили досега от работата си в международна среда?
“Най-важният урок за мен е, че в международната среда думите имат стойност само ако са подкрепени с постоянство и действие. Можеш да кажеш правилното нещо в правилния момент, но ако не си последователен, то остава просто реплика. Научих, че доверието се гради бавно, чрез подготовка, яснота и това да поемаш отговорност, дори когато няма бърз резултат. Именно това превръща участието от символично в смислено.”
Имало ли е момент на съмнение или умора, в който сте се питали „има ли смисъл“ – и какво Ви е помогнало да продължите?
“Да, имало е, и то най-вече заради това, че мандатът ми съвпадна с много натоварен личен период. Най-напрегнатата част от работата ми като младежки делегат се случи едновременно със завършване на училище, матури и кандидатстване в университет. Реално трябваше да жонглирам между подготовка за изпити, документи и ангажименти на международно ниво, което понякога беше доста изтощаващо. Имаше моменти, в които си казвах, че темпото е прекалено високо. Това, което ми помогна да продължа, беше ясното усещане, че работата, която върша, има смисъл, както и подкрепата на хората около мен. С времето се научих по-добре да подреждам приоритетите си и да приемам, че не е нужно всичко да се случва перфектно, за да има стойност.”
Какво бихте казали на студентите и членовете на САИМО, които искат да се занимават с международни отношения и глобални теми, но не знаят откъде да започнат?
“Бих им казала първо да не чакат „перфектния момент“ или „голямата възможност“. Международните отношения не започват с престижна позиция, а с умението да мислиш критично, да си любопитен и да поемаш отговорност там, където си в момента. Участие в студентски организации, доброволчество, писане, симулации и изследвания изграждат много по-реална подготовка, отколкото просто следване на кариерен план. Важно е и да не се страхуват да започнат от малки роли – именно там се учиш как работят процесите и как се работи с хора. С времето, когато си последователен и подготвен, международното ниво идва естествено, а не като скок в неизвестното.”
Историята на Емили Караколева показва, че младежкото участие не е символичен жест, а процес, който изисква подготовка, постоянство и готовност да поемаш отговорност. Между местните каузи и глобалните форуми стои една проста, но често подценявана връзка – гласът на младите има значение, когато е добре аргументиран и последователно защитаван.
Нейният път напомня, че международните отношения не започват в големите зали на ООН, а там, където младите хора решават да се включат, да питат „защо“ и да настояват да бъдат част от решенията днес, а не някога в бъдеще.
Leave a Reply